Бизнесмен: Хипермаркетите - само в покрайнините на градовете!
© var debug; debug=1;Най-известният пловдивски фермер Красимир Кумчев се занимава със земеделие от повече от 35 години. В момента е поземлен съветник на започващи предприятия, фермер и производител на плодове и зеленчуци. Овощните му градини заемат 500 дка, а площите със зеленчуци са към 200 дка.
Ето какво сподели той пред сътрудниците от " Телеграф ":
- Г-н Кумчев, вие сте човек, който е съумял да пробие във веригите. Какво би трябвало да знае един производител за спецификата на този бизнес?
- Стопанството ми е към този момент на 28 година и още с навлизането на първите вериги в България сме осъществявали търговията единствено посредством тях. Няма да си кривим душата, че те ни научиха по какъв начин да си подготвим добре продукцията, да забравим за банановите кашони, в които си продавахме ябълките, доматите и така нататък Просто вкараха фактически европейски стандарти за мостра и предложение на продукцията на крайния клиент.
- Има ли нещо, което да ви нервира във веригите?
- Според мен би трябвало, само че това е към този момент окончателно изгубено, да не се позволява да бъдат в центровете на огромните градове, а да бъдат единствено в покрайнините, с цел да може да има някакъв живец и в дребните магазини. Това, че се настаниха и в централните елементи на огромните градове, спомогна фактически човек да отиде да са напазарува по чехли. По-бедната част от популацията се ориентира по така наречен червен етикет, т.е. купува единствено артикули на промоция.
Доставчиците би трябвало да са задоволително огромни, да имат технология за предпазване на продукцията, опаковъчни машини и изобщо всичко това, което е належащо, с цел да отиде продукцията в съответната верига в пресен тип, подредена в амбалаж и подготвена по стандарти, които ги виждаме по света. За дребния производител на този стадий единственият му късмет е да влезе по отношение на по-големи производители, трансформирали се и в търговци, и да се контракти с тях.
- Търговци като вас?
- Точно. Ние започнахме напълно инцидентно преди към десетина години. Дойде при нас едно момче, сподели, че има сладка царевица и дали може да я продаде посредством нас. Казахме му да донесе заготовка, с цел да я забележим. Предложихме я и стана. За тези към този момент 10 година тези дребни производители, които продават продукцията си посредством нас, са към този момент някъде към 50.
- Каква продукция продават посредством вас?
- Всякаква, само че би трябвало да я заявят в края на годината, с цел да можем ние да я обобщим. След като я обобщим, да се беседва с комерсиалните вериги и да се договарят с тях. По този метод дребният производител, вместо с дребното си продукция да обикаля тържища и да губи време, той, спазвайки условията, фитосанитарни и за качество, идва, оставя си продукцията при нас и отива да работи. Това, което се следи, е, че всички тези хора, които са били с десетина декара, към този момент отглеждат по 30-40 или 50-60 декара.
Тоест това, че те не губят време да вървят по пазари и тържища, им разрешава да усилят размера си и оттова прихода на фамилиите си. Това е работещият вид. Това е може би единственото нещо, за което аз не бих укорявал страната като политика. Сигурно за 20 година страната поставя някакви грижи да се сдружават дребните производители, да излизат дружно на пазара, само че не се получава.
- А за какво не се получава?
- Не се получава и няма да се получи, до момента в който няма осъзната нужда от това. А осъзната нужда не става със закон, с някакъв устав или с някакви финансови поощрения, каквито на процедура има. Българинът първо е Тома Неверни, дори мисля, че и с право е по този начин. Ще ви кажа един случай. Преди 5-6 година бях в Майорка и посетих един сътрудник, който отглежда лук. Попитах го: Томео, кажи ми тук по какъв начин сте с кооперативите, сдружаването на производители. И той безусловно ми сподели следното: Да, тук се говореше от доста години – сдружавайте се и така нататък
Решихме десетина-петнадесет производители да създадем кооператив. Избрахме едно младо момче за изпълнителен шеф на кооператива, той пристигна гол като мишка и за 3-4 година излезе като милионер и разтурихме кооператива. Това е, което аз споделям. Без да има осъзната нужда от страна на самите по-дребни производители, нищо не се получава. Действително работещата формула е тази.
- Прекупвачите ли са проблем, с цел да бъдат високи цените?
- Много се експлоатира тематиката с така наречен прекупвачи. Не споделям, че го няма този проблем. Но ще ви кажа нещо от нашата процедура - с една от веригите търгуваме посредством медиатор. Не че не можем да търгуваме с нея непосредствено. Но синът ми разсъждава по следния метод: тази верига има два склада – единият в София, другият в Кабиле. За да търгуваме ние непосредствено с нея, би трябвало да имаме още два камиона, би трябвало да назначим още двама водачи. Казва, аз съм си направил сметката, че по-добре да минем през медиатор, който търгува с тази верига, вместо ние да вършим тези разноски. Така че въпрос на персонален избор на производителите е по какъв начин да работят. Давам го като образец, с цел да кажа, че не всеки път да продаваш посредством медиатор е нещо неприятно.
Ето какво сподели той пред сътрудниците от " Телеграф ":
- Г-н Кумчев, вие сте човек, който е съумял да пробие във веригите. Какво би трябвало да знае един производител за спецификата на този бизнес?
- Стопанството ми е към този момент на 28 година и още с навлизането на първите вериги в България сме осъществявали търговията единствено посредством тях. Няма да си кривим душата, че те ни научиха по какъв начин да си подготвим добре продукцията, да забравим за банановите кашони, в които си продавахме ябълките, доматите и така нататък Просто вкараха фактически европейски стандарти за мостра и предложение на продукцията на крайния клиент.
- Има ли нещо, което да ви нервира във веригите?
- Според мен би трябвало, само че това е към този момент окончателно изгубено, да не се позволява да бъдат в центровете на огромните градове, а да бъдат единствено в покрайнините, с цел да може да има някакъв живец и в дребните магазини. Това, че се настаниха и в централните елементи на огромните градове, спомогна фактически човек да отиде да са напазарува по чехли. По-бедната част от популацията се ориентира по така наречен червен етикет, т.е. купува единствено артикули на промоция.
Доставчиците би трябвало да са задоволително огромни, да имат технология за предпазване на продукцията, опаковъчни машини и изобщо всичко това, което е належащо, с цел да отиде продукцията в съответната верига в пресен тип, подредена в амбалаж и подготвена по стандарти, които ги виждаме по света. За дребния производител на този стадий единственият му късмет е да влезе по отношение на по-големи производители, трансформирали се и в търговци, и да се контракти с тях.
- Търговци като вас?
- Точно. Ние започнахме напълно инцидентно преди към десетина години. Дойде при нас едно момче, сподели, че има сладка царевица и дали може да я продаде посредством нас. Казахме му да донесе заготовка, с цел да я забележим. Предложихме я и стана. За тези към този момент 10 година тези дребни производители, които продават продукцията си посредством нас, са към този момент някъде към 50.
- Каква продукция продават посредством вас?
- Всякаква, само че би трябвало да я заявят в края на годината, с цел да можем ние да я обобщим. След като я обобщим, да се беседва с комерсиалните вериги и да се договарят с тях. По този метод дребният производител, вместо с дребното си продукция да обикаля тържища и да губи време, той, спазвайки условията, фитосанитарни и за качество, идва, оставя си продукцията при нас и отива да работи. Това, което се следи, е, че всички тези хора, които са били с десетина декара, към този момент отглеждат по 30-40 или 50-60 декара.
Тоест това, че те не губят време да вървят по пазари и тържища, им разрешава да усилят размера си и оттова прихода на фамилиите си. Това е работещият вид. Това е може би единственото нещо, за което аз не бих укорявал страната като политика. Сигурно за 20 година страната поставя някакви грижи да се сдружават дребните производители, да излизат дружно на пазара, само че не се получава.
- А за какво не се получава?
- Не се получава и няма да се получи, до момента в който няма осъзната нужда от това. А осъзната нужда не става със закон, с някакъв устав или с някакви финансови поощрения, каквито на процедура има. Българинът първо е Тома Неверни, дори мисля, че и с право е по този начин. Ще ви кажа един случай. Преди 5-6 година бях в Майорка и посетих един сътрудник, който отглежда лук. Попитах го: Томео, кажи ми тук по какъв начин сте с кооперативите, сдружаването на производители. И той безусловно ми сподели следното: Да, тук се говореше от доста години – сдружавайте се и така нататък
Решихме десетина-петнадесет производители да създадем кооператив. Избрахме едно младо момче за изпълнителен шеф на кооператива, той пристигна гол като мишка и за 3-4 година излезе като милионер и разтурихме кооператива. Това е, което аз споделям. Без да има осъзната нужда от страна на самите по-дребни производители, нищо не се получава. Действително работещата формула е тази.
- Прекупвачите ли са проблем, с цел да бъдат високи цените?
- Много се експлоатира тематиката с така наречен прекупвачи. Не споделям, че го няма този проблем. Но ще ви кажа нещо от нашата процедура - с една от веригите търгуваме посредством медиатор. Не че не можем да търгуваме с нея непосредствено. Но синът ми разсъждава по следния метод: тази верига има два склада – единият в София, другият в Кабиле. За да търгуваме ние непосредствено с нея, би трябвало да имаме още два камиона, би трябвало да назначим още двама водачи. Казва, аз съм си направил сметката, че по-добре да минем през медиатор, който търгува с тази верига, вместо ние да вършим тези разноски. Така че въпрос на персонален избор на производителите е по какъв начин да работят. Давам го като образец, с цел да кажа, че не всеки път да продаваш посредством медиатор е нещо неприятно.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ